Странно бавно
колко нежност има във тях,и незнайно
полудели се гонят мечтите ми,
закъснели на живота в безкрайното.
Странно бавно се губя в ръцете ти,
жарко-парещи,силни и истински,
че забравям предишните трепети
на мъжете-момчета прелистени.
Странно бавно се губя във устните
дето пият ме,сякаш съм вино
отлежало за истински вкусове
и даряващо вечна наслада.
И не спирай да пиеш от мене,
нито аз пък ще спра да се губя.
И не бързай,имаме време-
както знаеш,трудно се влюбвам.
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
