31 ago 2007, 22:19

Странно бавно

  Poesía
1.1K 0 6
Странно бавно се губя в очите ти,
колко нежност има във тях,и незнайно
полудели се гонят мечтите ми,
закъснели на живота в безкрайното.
Странно бавно се губя в ръцете ти,
жарко-парещи,силни и истински,
че забравям предишните трепети
на мъжете-момчета прелистени.
Странно бавно се губя във устните
дето пият ме,сякаш съм вино
отлежало за истински вкусове
и даряващо вечна наслада.

И не спирай да пиеш от мене,
нито аз пък ще спра да се губя.
И не бързай,имаме време-
както знаеш,трудно се влюбвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...