31 ago 2007, 22:19

Странно бавно

  Poesía
1.1K 0 6
Странно бавно се губя в очите ти,
колко нежност има във тях,и незнайно
полудели се гонят мечтите ми,
закъснели на живота в безкрайното.
Странно бавно се губя в ръцете ти,
жарко-парещи,силни и истински,
че забравям предишните трепети
на мъжете-момчета прелистени.
Странно бавно се губя във устните
дето пият ме,сякаш съм вино
отлежало за истински вкусове
и даряващо вечна наслада.

И не спирай да пиеш от мене,
нито аз пък ще спра да се губя.
И не бързай,имаме време-
както знаеш,трудно се влюбвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...