Тъмни облаци
гората притискат,
сякаш искат
да я задушат,
а тя,
птичи гнезда прегърнала,
ветровете моли
да ги усмирят –
нали сърчица
в яйцата пулсират
с копнеж за майчина песен,
слънчева ласка
и звездни сълзи,
за пъстроцветна дъга
над цветята грейнала
и трели любовни,
сбъдващи мечти…
А аз
съм птиче странно,
което от облаци черни
не се бои
и реейки се там,
в небето високо,
с трепет пее
търсейки теб.
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасна песен!