Dec 17, 2012, 11:08 AM

Страст

  Poetry » Love
774 0 4

Това чувство бе забравено и

сега полека идваше.

Затворих всички прозорци и врати,

но то бавно, бавно се промъкваше

и стигаше до мен.

И тази нощ ме събуди.

Отворих  очи и го видях-

стоеше до главата ми и бе

втренчило погледа си в мен.

Почувствах нужда да го попитам:

така ли ще ме следва до края?

а то ми се усмихна и легна до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Меги Кралева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....