Страст
...мене ме, мамо, Змей либи ...
Сърцето ми бе влюбено в Живота...
Дойде при мен и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли!
Душата ми се пръсна на парчета!
Не бих се приближила, та дори
на крачка от измамното ти тяло!
Смехът в ушите блъсна ме, изтри
последните ми мисли - излетяли.
Потънах с ужас в твоите очи...
усетих, как страстта ме завладява.
Безсилна бях, уплашена, нечиста,
но нямах сили да се защитавам!
От нашата греховна, луда страст
роди се омагьосано желание,
и бях готова, впита в твойта власт,
да изтърпя самотност и страдание.
Тъй дълго бе, че спомена загубих...
Забрави ти за моето сърце,
откраднато, когато беше влюбено,
сега превърнато в парченце лед.
Издебнах те
и грабнах си сърцето.
В гърдите си го сложих да тупти
но любовта от него бе отнета -
далеч от мене вече беше ти.
Забрави ме... Но мен не ме боли,
че ти от мен сега си тъй далече.
Разбираш ли - най-много ме боли,
че аз не те обичам
вече...
© Антоанета Иванова All rights reserved.
