Страст
Щом видя те, без дъх оставам, a погледът ти ме изпепелява.
За да съм с теб, кат феникс се прераждам,
а ти си ручей във пустиня,
аз жадно те изпивам, а жаждата ми пак остава -
във вихър огнен се превръща,
страстта към теб сравнима е
само с тази огнена стихия.
Душата ми изгаря, щом устните ти,
нежна орхидея, моите докоснат.
Очите ти кат кладенци дълбоки ме поглъщат,
в безкрая ме запращат и изход не намирам.
Mоля те, спаси ме, грях ли е, че те желая?
Отдай се на страстта ми и аз ще ти покажа Рая,
за миг ще сме едно,
а сетне, дори във прах да се превърна,
ще зная, че някога била си моя.
За да те открия, бих напуснал даже Рая,
ако си земя, във дъжд ще се превърна, зная.
Луна ли си? Слънцето съм аз за тебе.
В бяла птица ако се превърнеш,
във вятър аз ще се разтворя
и ще те нося из простора.
Страстта към теб безкрайна е!
По-безкрайна от Вселена!
За да съм с теб, кат феникс се прераждам,
а ти си ручей във пустиня,
аз жадно те изпивам, а жаждата ми пак остава -
във вихър огнен се превръща,
страстта към теб сравнима е
само с тази огнена стихия.
Душата ми изгаря, щом устните ти,
нежна орхидея, моите докоснат.
Очите ти кат кладенци дълбоки ме поглъщат,
в безкрая ме запращат и изход не намирам.
Mоля те, спаси ме, грях ли е, че те желая?
Отдай се на страстта ми и аз ще ти покажа Рая,
за миг ще сме едно,
а сетне, дори във прах да се превърна,
ще зная, че някога била си моя.
За да те открия, бих напуснал даже Рая,
ако си земя, във дъжд ще се превърна, зная.
Луна ли си? Слънцето съм аз за тебе.
В бяла птица ако се превърнеш,
във вятър аз ще се разтворя
и ще те нося из простора.
Страстта към теб безкрайна е!
По-безкрайна от Вселена!
© Александър Георгиев All rights reserved.
