Feb 2, 2007, 10:53 AM

СТРАСТ

  Poetry
1.2K 0 13

В стаята огнището догаря,

в мене се разпалва любовта.

Нежен шепот тайничко отваря - 

неотключвана - вратата на страстта.

 

Впити от наслада устни влажни,

тръпне от желания плътта.

Думите увисват неизказани

 и звъни любовна тишина.

 

Всеки допир - мълния небесна

 от заплетените в ласки две тела.

Обич - богонравна и блажена,

обич - неизплакана сълза.

 

Тръпнат две тела, като че вятър

 най-силните течения събрал.

В ноти се превръща тишината -

страст на флейта, шепот от роял…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...