В стаята огнището догаря,
в мене се разпалва любовта.
Нежен шепот тайничко отваря -
неотключвана - вратата на страстта.
Впити от наслада устни влажни,
тръпне от желания плътта.
Думите увисват неизказани
и звъни любовна тишина.
Всеки допир - мълния небесна
от заплетените в ласки две тела.
Обич - богонравна и блажена,
обич - неизплакана сълза.
Тръпнат две тела, като че вятър
най-силните течения събрал.
В ноти се превръща тишината -
страст на флейта, шепот от роял…
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Симфония на страстта!