Само поглед и пламва страстта.
Всяка клетка тръпне в мечтание.
Разгорява се въглен в кръвта,
онемял от диво желание.
Пъпли плахо по кожата вик,
от едничко докосване луднал.
Ще се слеят телата във миг,
безразсъдно тайфунено лумнал.
Разпиляла коси е нощта,
две души в полумрака въздишат.
Под звездолунната нейна снага
пият обич и страстно я сричат.
© Жанет Велкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
