Само поглед и пламва страстта.
Всяка клетка тръпне в мечтание.
Разгорява се въглен в кръвта,
онемял от диво желание.
Пъпли плахо по кожата вик,
от едничко докосване луднал.
Ще се слеят телата във миг,
безразсъдно тайфунено лумнал.
Разпиляла коси е нощта,
две души в полумрака въздишат.
Под звездолунната нейна снага
пият обич и страстно я сричат.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
