Нечакан удар.

С трясък пред натрошените очи,

изумено огледалото се срина.

Остана купчина

блестящи стъкълца.

И всяко отрази сълза,

капнала от тъжните очи

на хилядите болки.

Със весел смях

момичетата се затичаха,

и грабиха парчета.

Не им се сърдя.

Нека се огледат в тях.

Нека те им кажат

колко са красиви,

И че не струва

да пилеят тази красота.

Нека да повярват

в светлата магия,

че към тях пътува

и за тях се бие

рицар чист и млад,

на върха на свойто копие

понесъл зрънцето на любовта.

И търси Нея -

зрънцето във тялото й чисто

да посее.