Строшено лято
Нечакан удар.
С трясък пред натрошените очи,
изумено огледалото се срина.
Остана купчина
блестящи стъкълца.
И всяко отрази сълза,
капнала от тъжните очи
на хилядите болки.
Със весел смях
момичетата се затичаха,
и грабиха парчета.
Не им се сърдя.
Нека се огледат в тях.
Нека те им кажат
колко са красиви,
И че не струва
да пилеят тази красота.
Нека да повярват
в светлата магия,
че към тях пътува
и за тях се бие
рицар чист и млад,
на върха на свойто копие
понесъл зрънцето на любовта.
И търси Нея -
зрънцето във тялото й чисто
да посее.
© Юлияна All rights reserved.
