Jun 1, 2006, 1:13 AM

Студ

  Poetry
836 0 2
Тя искаше да ме има.
А бях толкова студен...
и тя замръзна сякъш вън бе зима.
Любов ли бе, не знам,
гнетя се и се лутам.
Не исках да съм сам!
Сгреших ли? Сам се питам.
И както след лято идва есен,
и както след есен идва зима,
заглъхна нашта нежна песен,
и осъзнах, че тя не ме разбира.
Душата ми на две се къса,
опитвам се да спра.
Духовна връзка тя прекъсна:
и до сега опитвам се да разбера:
Какво се случи с мен?
Какво се случи с нея?
Аз ли бях кретен,
тя бе ли орхидея?
Разцъфнала в свойте устни,
докосвани с ласки,
завършвах свойте нощи пусти
и видях се в хилядите маски.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Възкръснал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...