Студен февруари...
Larghetto
Студен февруари
ни свари
сред град непознат
и с твоите пръсти
и гъсти
коси бях богат.
Съкровище мило,
измило
духа ми от смут,
с целувки – тих шепот,
с дъх – трепет
закрилях от студ.
Отново е зима
и кима
с висулки капчук.
Ръцете ти бледи
са ледни,
но топли ги друг.
© Тошко All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
