Dec 2, 2010, 8:10 PM

Студен февруари...

  Poetry
1.2K 0 36

Студен февруари...

 

Larghetto

Студен февруари
     ни свари
сред град непознат
и с твоите пръсти
     и гъсти
коси бях богат.

Съкровище мило,
     измило
духа ми от смут,
с целувки – тих шепот,
     с дъх – трепет

закрилях от студ.

Отново е зима
     и кима
с висулки капчук.
Ръцете ти бледи
     са ледни,
но топли ги друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасни и нежни стихове! Стройна композиция и съвършена поетика. Стихотворението определено ми хареса!
  • Чувството може да породи ритмичност, но съвсем не винаги става така. Ритъмът някои го постигат с усет, други с наука, но силните чувства по-скоро се стремят да го разрушат. По мое мнение.
  • Аз мисля, че чувството поражда ритмичността. Чувството е мелодията на душата. Тя не може да я задържи. А думите са нейният израз. Браво, Тошко! Заслужаваш 6 шестици от мен!
  • Прекланям се пред силата и красотата на изящното слово. Поздравления!
  • Здравей, Рицарю!
    Радвам се, че си публикувал това прекрасно стихо!
    Поздравления !!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...