2 дек. 2010 г., 20:10

Студен февруари...

1.2K 0 36

Студен февруари...

 

Larghetto

Студен февруари
     ни свари
сред град непознат
и с твоите пръсти
     и гъсти
коси бях богат.

Съкровище мило,
     измило
духа ми от смут,
с целувки – тих шепот,
     с дъх – трепет

закрилях от студ.

Отново е зима
     и кима
с висулки капчук.
Ръцете ти бледи
     са ледни,
но топли ги друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасни и нежни стихове! Стройна композиция и съвършена поетика. Стихотворението определено ми хареса!
  • Чувството може да породи ритмичност, но съвсем не винаги става така. Ритъмът някои го постигат с усет, други с наука, но силните чувства по-скоро се стремят да го разрушат. По мое мнение.
  • Аз мисля, че чувството поражда ритмичността. Чувството е мелодията на душата. Тя не може да я задържи. А думите са нейният израз. Браво, Тошко! Заслужаваш 6 шестици от мен!
  • Прекланям се пред силата и красотата на изящното слово. Поздравления!
  • Здравей, Рицарю!
    Радвам се, че си публикувал това прекрасно стихо!
    Поздравления !!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...