Студена

От зимата по-студена лежа в обятията на самотата.

С мен са Младостта, Тъгата, Тишината...

Чувствам се различно ! Някак странно нетипично.

Не са били с мене до сега, но днес е друго, днес не е така!

Вчера Обичта целува ме, днес ме люби Самотата.

Вчера щастие ме преследваше, днеска ме плени тъгата.

Вчера весел мях залива ме, а днес съм с тишината.

Днеска младостта ме обладава, вдругиден и тя ще ми избяга!

Но аз не се страхувам, ще се науча да живея с тях.

Ще свикна да тъгувам, ще забравя онзи смях.

От зимата по-студена със сърце по-твърдо от леда,

С душа преуморена от лъжите на света

Изстивам ден след ден и страда всичко в мен…

Но аз не се страхувам! Аз ще свикна, аз ще се науча!