Разкъсан отвътре,
но те желая пак,
сякаш жаден за болка,
чакам да дойдеш отново,
да изпълниш това,
за което си родена.

Не искам да чувствам,
не искам да боли,
искам още един път
да усетя студа на твойта милувка.

Разкъсан отвътре,
но продължаваш да дълбаеш,
натрошеното сърце
e вече просто снимка.
Кръвта ми тече
и това ти харесва.

Жаден за болка,
гледам отвисоко
безмълвното си тяло
обляно в кръв, а ти
се смееш отстрани.

Но да избягам аз не мога,
сякаш родена за моята смърт си.

В ада и рая дори
твойта сянка е до мен.
Минах през всичко,
но не и през теб,
Бленувах всичко,
но жадувах теб.

Спасение няма,
но отвътре гори!!!