Dec 17, 2013, 11:17 PM

Студена милувка

  Poetry » Love
510 0 0

Разкъсан отвътре,
но те желая пак,
сякаш жаден за болка,
чакам да дойдеш отново,
да изпълниш това,
за което си родена.

 

Не искам да чувствам,
не искам да боли,
искам още един път
да усетя студа на твойта милувка.

 

Разкъсан отвътре,
но продължаваш да дълбаеш,
натрошеното сърце
e вече просто снимка.
Кръвта ми тече
и това ти харесва.

 

Жаден за болка,
гледам отвисоко
безмълвното си тяло
обляно в кръв, а ти
се смееш отстрани.

Но да избягам аз не мога,
сякаш родена за моята смърт си.

 

В ада и рая дори
твойта сянка е до мен.
Минах през всичко,
но не и през теб,
Бленувах всичко,
но жадувах теб.

 

Спасение няма,
но отвътре гори!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...