Mar 9, 2008, 8:59 PM

Студени безразличия

Poetry » Other

708 0 7

В очите ми целуват се студени безразличия.
На плаха кроткост вчера щерка бях,
а днес кръстосват се във мен приличия,
снежинки стрелват ме със шепи смях.

Във мене слънчеви огньове се преплитат,
рисуват някъде поети мойте длани.
А някъде дълбоко в мен са скрити
черти, които други не познават...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

earth^angel^ (Ани)

браво страхотно е

2008-03-24T11:34:50+02:00
Лорелай (Люляк)

Е, аз не съм зажадняла да открия човек, който да ме разбира напълно, нали трябва нещо тайно и за мен да си остане! : )

2008-03-10T08:37:37+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво! Много хубаво!
с обич, Лорелай.

2008-03-09T23:43:02+02:00
Лорелай (Люляк)

Хей, благодаря ви!
Усмихвате ме : )

2008-03-09T22:01:42+02:00
lips_of_angels (Ем)

Красота!поздрав за прекрасния стих!

2008-03-09T21:11:41+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0