СТУДЕНО Е ПРИ ТЕБ...
Студено е при теб.
И тъжно.
Но стаята познава моя дъх,
и вместо тебе –сигурна съм,
ще ми се зарадва.
Дойдох.Ще ми простиш ли?
Зная. Много пъти
си прощавал...
Този път луната ме
благослови –
И мрака стори ми пътека
да се върна.
Засипа вятъра прахта,
оставена от грешните
ми стъпки …
Прости ми.!Кажи ми пак-
“добре дошла”
и стопли замръзналите
пръсти.
Дойдох.Смили се!
Не ме връщай!Искам да остана.
Хладна е ноща навън.
Мокра и до кости влажна.
Не спира тоя дъжд...
Вали и в твоя поглед.
Ще почакам! Поплачи!
Знам ,обичаш ме.Все още.
Дойдох да ми простиш,
и да забравя...
грешните без тебе нощи.
© Веска Алексиева All rights reserved.
