Жаравата, изглежда, е угаснала...
И днес, уви, огнището е пусто!
А огънят? Навярно жив е някъде -
в огнище друго, в пламъчета-чувства...
Днес моето е пълно с обгорели
главнù - в гротескни, мъртвешки колажи -
опушени, изтлели – недотлели,
покрити със студени стари сажди...
Днес мястото на огъня е празно!
А няма по-отчайваща картина
от времето, отминало напразно,
от пустото огнище посред зима, ...