Стълбата
Тази сутрин се събудих по-истинска.
Не помня откога
не бях спала толкова спокойно.
Кафето ли? Ще го изпием заедно.
…
Трябваше да си поговорим с нея.
Затворих неволно очи.
Минах през врата, светлина…
…
В мен се надигаше онова чувство,
наречено страх…
Треперех.
Но привидно бях спокойна,
защото до мен беше ти…
Ръката ти бе стиснала моята.
…
Стъпала. Вита стълба, надолу.
Тръгнах с малко страх,
но знаех, че ти ме следваш…
Влязох във някаква стая.
Видях снимка – на дете –
да… познато ми е.
Бях аз – когато…
Бях дете, на пет – най-щастливите
години от моето детство.
Върнах се в детските си спомени…
… Отстрани, до снимката,
видях едно лице – на мъж.
Вторачих се неволно в него.
Беше ти…
…
Заплаках.
А трябваше да устоя.
Не исках да те наранявам
със сълзите си.
Не днес!
…
Тръгнах по стълбата, нагоре…
А нима съм ходила някъде?!
Отворих бавно очи.
Ти беше до мен!
Същият…
Тихо…Не плачи, моля те.
Силни сме!
Поисках те за мен.
Егоистично ли звучи?!
Няма да го изрека на глас.
Ще запазя надеждата у себе си…
© Нели All rights reserved.
