May 31, 2005, 9:04 PM

Стъпала

  Poetry
1.4K 0 1
На всяко стъпало от мен
е останала бледа следа
дай ми от твоите стъпки
като глътка жива вода...
***
Небето е слязло до мен
и толкова малко остава
да стигна до него такава
само няколко плоски стъпала...
***
Да ме облее тънката струя
облачен живопад
де се пременя в розови пламъци
одежда съшита от червени лъчи
слънчеви вени да пулсират в плисетата
на звездните ми поли..
***
Дай ми само няколко стъпки
по моята стълба - стъпала от мечти,
за да се превърна в преливащо
облачно сиво-синьо
разлято в обятията
на сребърни небеса
цветен хор от небесни сияния
да построи ново стъпало
от приказка към върха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

  • малко се губи ритмичността, но е хубаво

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...