Стъпалата към рая...
Приготвила се е душата ми за път.
Родила съм се в грешно време.
Не бе такъв, какъвто исках аз светът.
Животът е капан за грешници.
Бях сляпа скитница, залутана във мрака,
готова бях за бунт и за победи,
но времето изтече като пясък
във царството на кривогледи.
Навярно тук дошла съм със причини -
да се науча от любов да плача,
да съживявам със ръцете чучулиги
и да закърпвам рани в здрача.
Приготвих две сълзи в очите за сбогуване.
Само Господ в този свят е вечен.
Аз пак ще се родя отново,
за малко тръгвам надалече.
Окачена е вече плетена стълба
на ръба на Луната смълчана
и по нея оттук ще си тръгна...
Стъпалата към рая са сто по хиляда...
© Румяна All rights reserved.
