Стъпки в снега
СТЪПКИ В СНЕГА
... безкрайна снежна белота, и няма никъде пъртина,
по стъпките в снега чета какъв човек оттук е минал –
дали добър е, или лош? – по хвърления фас личи си,
човечец, който цяла нощ е спал, от бебенце по-хрисим,
нервак, извел пикливо псе, или девойка с леки боти,
дали кварталното прасе с кутия смачкани бишкоти? –
в снега ли някой млад поет е писал стихче джаста-праста,
и кьоркютюк пиян съсед е паднал в ледената пряспа,
а – може би едно момче? – се е въргаляло в снежеца,
с надеждата – щом напече, да се събуди Баба Меца.
И аз вървя по своя път, не знам? – към край, или начало.
А подир всички нас снегът следите ни ще скрие в бяло.
© Валери Станков All rights reserved.
