Суета
Мразя тази сляпа суета,
която кара те да гледаш отвисоко,
да вярваш - ето, стъпках и света,
да се гавриш с всеки най-жестоко.
Мразя от бездарна простота
да се кичиш с лаврите на други,
а после от прозрачна суета
да чака обожание, преструвки.
Грандоманското във суетата мразя,
дребнавостта във бедната душа,
от които как ще се презпазя
като прелива с тях света.
Колко много мразя суетата -
измамата, създадена от теб,
че ти единствен знаеш, имаш я цената,
а не струваш, всъщност, пукнат лев.
© Яна Танева All rights reserved.
Поздрав за стиха!
и нещо от мен http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=94105