Nov 9, 2016, 5:13 PM

Сутрешна разходка

871 0 1

Сутрешна разходка

 

Във утрото, докато още не препича,
обичам в селото да повървя,
когато Слънчо срамежлив наднича,
преборил мъжки нощната тъма!

 

Когато Изтокът прекрасно руменее
и загасява малките звезди,
когато славея в градината ми пее
и ятото от вън се суети...

 

И селските петли припряно ни събуждат...
И злите кучета се инатят...
И утринта наднича като чужда,
Деня очаква, да се разберат...

 

А в селото след малко лятото се ражда,
и жегата пак ще се появи.
И както винаги Денят ще ни досажда
и Слънцето с лъчи, ще ни мори!

 

    28.07.2016г.  Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hekredel All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...