Сутрин ( "Няколко нови")
"Ако бях се родила река ..."
Сутрин
Ако бях се родил аз... Море,
и пенливо, и нежно, и мъжко.
Към безсънното утро - дете,
към брега без умора препускал...
Ако бях се родил тишина...
Сред гърмежи и празни обвивки.
Прегърнал и смях, и сълза.
Паметта си до болка изстискал.
Ако бях се родил суховей,
ураганно душите понесъл.
Напук на покоя - Живей!
Пряко суша и навлеци - весел!
Но родих се... отвъд светлина.
Сред тъмата на светлото Утре.
Като плаха, далечна звезда.
Като лъч на надежда... Сутрин.
23 февруари 2002, Бургас
© Симеон Дончев All rights reserved.
