Сутрин ( "Няколко нови")
"Ако бях се родила река ..."
Сутрин
Ако бях се родил аз... Море,
и пенливо, и нежно, и мъжко.
Към безсънното утро - дете,
към брега без умора препускал...
Ако бях се родил тишина...
Сред гърмежи и празни обвивки.
Прегърнал и смях, и сълза.
Паметта си до болка изстискал.
Ако бях се родил суховей,
ураганно душите понесъл.
Напук на покоя - Живей!
Пряко суша и навлеци - весел!
Но родих се... отвъд светлина.
Сред тъмата на светлото Утре.
Като плаха, далечна звезда.
Като лъч на надежда... Сутрин.
23 февруари 2002, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
