Jun 12, 2007, 2:31 PM

Сутрин рано

  Poetry
1.2K 0 6
Щом сутрин слънцето изгрее
и видя твоите очи,
дъгата с небето ще се слее
и с целувка ще ме стоплиш ти.

Но ако сутрин рано се събудя
и ти не си до мен,
облаците, всички, ще пробудя,
дъжд да завали в този ден.
Защото слънцето за мен си ти,
а дъждът е моята тъга,
любовта е в моите очи,
чиста като утринна роса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...