Когато сутрин,
много тихо,
при мен присяда
лек
денят,
аз имам думичка,
с която
денят разцъфва
във света.
Изглежда
сякаш съм магьосник
и зная хиляди неща.
Но не,
аз просто чувам тишината.
Или мигът е от щастливите
и птича песен
носи ми словата,
които пускат в полет
и духа ни,
и крилата.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Маргарита, всеки от нас си има своя думичка - сигурна съм, че и ти знаеш вълшебни слова...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
