Когато сутрин,
много тихо,
при мен присяда
лек
денят,
аз имам думичка,
с която
денят разцъфва
във света.
Изглежда
сякаш съм магьосник
и зная хиляди неща.
Но не,
аз просто чувам тишината.
Или мигът е от щастливите
и птича песен
носи ми словата,
които пускат в полет
и духа ни,
и крилата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
Маргарита, всеки от нас си има своя думичка - сигурна съм, че и ти знаеш вълшебни слова...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
