Feb 7, 2008, 3:16 PM

Сватба

1.3K 0 5
 

Искам, мила мамо, днес да се омъжа.

Ние вече сме решили.

Не хитрувам и не лъжа, родители мили.

Ще живея във голяма къща,

с десет спални, със антре и хол.

Моят мъж с любов ще се завръща

и ще сяда на любимия си стол.

А пък аз ще свиря и ще пея,

ще се радвам, ще се смея...

И особено за нещо си мечтая -

с него в пясъка да си играя.

А ти, мила мамо, стой до нас, пази ни,

та ние сме само на по пет години!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люска Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Създава настроение това стихче!Какво по-хубаво от това да се върнем в детството и дори да си останем с детска душа...Целувки и честит братовчед!Дано да е здрав и хубав,поне да е дебеличък се надявам!
  • Ха, ха !!!!

    мамини ...
  • ех че сладко

  • Много хубави са стиховете ти, Люси!
    На мен ми е трудно да пиша детски стихове, а трябваа
    Поздравления!
  • Сладко е!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...