7 февр. 2008 г., 15:16

Сватба

1.3K 0 5
 

Искам, мила мамо, днес да се омъжа.

Ние вече сме решили.

Не хитрувам и не лъжа, родители мили.

Ще живея във голяма къща,

с десет спални, със антре и хол.

Моят мъж с любов ще се завръща

и ще сяда на любимия си стол.

А пък аз ще свиря и ще пея,

ще се радвам, ще се смея...

И особено за нещо си мечтая -

с него в пясъка да си играя.

А ти, мила мамо, стой до нас, пази ни,

та ние сме само на по пет години!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Създава настроение това стихче!Какво по-хубаво от това да се върнем в детството и дори да си останем с детска душа...Целувки и честит братовчед!Дано да е здрав и хубав,поне да е дебеличък се надявам!
  • Ха, ха !!!!

    мамини ...
  • ех че сладко

  • Много хубави са стиховете ти, Люси!
    На мен ми е трудно да пиша детски стихове, а трябваа
    Поздравления!
  • Сладко е!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...