С букет от двайсет бели рози
пристъпваш бавно ти към мен.
Всички се споглеждат “Кой е този?”
Дойде ти в моя сватбен ден.
Сега признаваш си, че ме обичаш,
сълзи проливаш ти пред мен.
Стига! Късно е да ми се вричаш!
Не гледай тъжен, поразен!
Аз обичах те до лудост,
а ти, едва сега го осъзна.
Дори прекърших мойта гордост
и изпразних сърдечната хазна! ...