Сватба
С букет от двайсет бели рози
пристъпваш бавно ти към мен.
Всички се споглеждат “Кой е този?”
Дойде ти в моя сватбен ден.
Сега признаваш си, че ме обичаш,
сълзи проливаш ти пред мен.
Стига! Късно е да ми се вричаш!
Не гледай тъжен, поразен!
Аз обичах те до лудост,
а ти, едва сега го осъзна.
Дори прекърших мойта гордост
и изпразних сърдечната хазна!
Остана пусто, празно то,
така боли да си самотен,
да съхнеш бавно как листо,
между хората да си сиротен.
Сега, когато събудих се отново
и намерих кой да ме обича.
Сега, когато всичко е готово,
изплашен ти към мене се затича.
Върви си! Недей да се завръщаш!
В сърцето ми за тебе място няма!
Върви си, че в бреме се превръщаш!
Любовта уби я твоята измама.
Не те обичам! Чуваш ли, човече?
Любовта в ненавист се превърна.
Веднъж ти пътят ми пресече
и животът ми се преобърна!
Сега, когато щастлива съм отново,
обичана от бъдещия ми съпруг,
върви си, ти, на живота ми отрово!
В сърцето ми няма място за друг!
Днес е моят сватбен ден,
аз съм облечена във бяло.
Така щастлив е той за мен,
че обичана съм, тъй изцяло!
© Иванка Неделчева All rights reserved.
