Цветни губери разстила
денем планината
и в море от синя свила
къпе се земята.
Вдигат сватба в Арбанаси
търновски боляри.
Там, край дъбовите маси
седнали сватбари.
Еква музика и песни
надалеч политат,
с шум из проходите тесни
гълъби излитат.
И над крепостните кули
с кръстовете златни
гръмват рогове, даули –
идват гости знатни.
С бяла Янтра се усмихва
столицата стара.
– Нека празникът не стихва! –
ехото повтаря.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!