Цветни губери разстила
денем планината
и в море от синя свила
къпе се земята.
Вдигат сватба в Арбанаси
търновски боляри.
Там, край дъбовите маси
седнали сватбари.
Еква музика и песни
надалеч политат,
с шум из проходите тесни
гълъби излитат.
И над крепостните кули
с кръстовете златни
гръмват рогове, даули –
идват гости знатни.
С бяла Янтра се усмихва
столицата стара.
– Нека празникът не стихва! –
ехото повтаря.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!