Sep 30, 2006, 3:45 PM

Сватбен Ден

  Poetry
1.3K 0 11

Сватбен ден




На този сватбен ден те няма,
не са ли много двадесет и три,
забравихме го с тебе двама,
не като друг път.....до зори.

Мечта си, мое Нетърпение!
Сънувам те с отворени очи...
Блян мой, милувам до забвение,
снагата ненаситна ще прости!
Целувам я и викам те...
До края!
Бленувам за ръцете мъдри
и за извивките ти нежни,
с които рожбите откърми
и прелъстяваш ме болезнено.
Проникновената усмивка дай ми,
спомни си нашто откровение!
Ти си звездата в моя хубав филм!
Живот мой......мое Съкровение!!!


ЧАР......30.09.06.........

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...