Sep 30, 2006, 3:45 PM

Сватбен Ден

  Poetry
1.3K 0 11

Сватбен ден




На този сватбен ден те няма,
не са ли много двадесет и три,
забравихме го с тебе двама,
не като друг път.....до зори.

Мечта си, мое Нетърпение!
Сънувам те с отворени очи...
Блян мой, милувам до забвение,
снагата ненаситна ще прости!
Целувам я и викам те...
До края!
Бленувам за ръцете мъдри
и за извивките ти нежни,
с които рожбите откърми
и прелъстяваш ме болезнено.
Проникновената усмивка дай ми,
спомни си нашто откровение!
Ти си звездата в моя хубав филм!
Живот мой......мое Съкровение!!!


ЧАР......30.09.06.........

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...