Влюбена съм в нощите безсънни.
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където
бисери в невзрачни миди -
тайните си скрило е сърцето:
тъмни перли – болки и обиди,
бели перли – светлите надежди.
Перлите разпръснати събирам,
в огърлица тежка ги подреждам.
Душата ми въздъхва облекчена
от тежкия товар на мисли скрити.
В стиховете с хора споделени.
© Генка Богданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
