Света за мене преобърна,
LYCKI & Mojsei
-Когато ме с любов прегърнеш
в душите стихват ветровете,
а в тишина, ли ни загърнеш...
изчезват даже страховете.
Запява изворчето лъчезарно,
щом сети нашата милувка
и чувство нежно, благодарно
в сърцата ни нахлува без преструвка.
Света за мене преобърна,
а чаках те смирено аз
и в радост самотата ми превърна,
дочувайки копнежният ти глас.
Погледнах в теб и се видях
пречистена и преродена.
В душите - Храм, а тишината
предлага ни постеля.
-Така е Лъки! Нашто слово
дари ни настроение ново,
което с успех ни води
чрез балади, химни или оди
и правим на живота красотата,
запазвайки в душите добротата,
а тя на всяка крачка все ни кара
да пием тоз балсам като отвара,
решавайки конкретните проблеми-
едни по-малки, други - по-големи.
Познаваш ти колизията на българската сцена,
от наши и от чужди разградена
и българинът, търсещ естеството,
лишен от силата на обществото.
Ти - някъде, а аз - в София,
с нашата практична философия,
сътрудничество упорито все градиме,
та името достойно да си удържиме.
На думи българинът просперира-
Конституцията от друг се оперира
и почнахме да тънем в забрава
в коравата прегръдка здрава.
Битието ни е вплетено в загадки
и прави радостите твърде кратки,
с което сферата на мъките ужасни
прикрива хоризонтите ни ясни,
но с тебе крачиме чрез смях
и бродим в българската драма,
с което се предпазваме от грях,
изграждайки на вярата в душите храма.
© Росица Петрова All rights reserved.
