Светещо сърце
Ето ме – сама на ръба на вечността,
но не се боя, че ще изтлея в бездна.
Илюзия за безсмъртие не носи утеха.
Смъртта за всеки е участ неизбежна.
Съдник на света или на някой друг не бях.
Съденето не бе мисия на ориста ми земна.
Ням свидетел бях на сто сърдечни сезона.
Под крило на гълъб се гушех в люта зима.
От лъчите парещи ли? Не се боях от тях.
Не че нямам кожа - да се червя не умея.
В градината на съвестта ми зеленее дъб.
Под сянката му оцелявах в пареща жега.
През реки, планини заснежени, океани,
най-свидното мое ухае от хиляди мили.
Когато да прекрача ръба настъпи време,
едно светещо сърце в небето ще изгрее.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
