Jan 29, 2012, 6:18 PM

Светлината в мен 

  Poetry » Phylosophy
580 0 3

В очите си аз нося Светлина,
с която път проправям си през мрака
и виждам в тъмното небе звезда -
тя ме зове и ми показва знака…
В душата си аз нося Светлина -
чрез нея в хорските души надничам,
раздавам им от свойта топлина
и заклинания за мъдрост, доброта
и мир в света изричам…
В сърцето си аз нося Светлина
и пръскам я навред опиянена,
и моля да пребъде Любовта,
да ни прости могъщата Вселена…
… за всички наши страхове,
безсилие и гняв човешки,
за кървави и мрачни векове,
войни безсмислени, пороци тежки…
Тя, Светлината в мен, ще оцелее
напук на злобата и завистта студени
и над страха от тъмното ще се присмее,
заключила в желязна клетка демоните
победени…

© Даниела Ганчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??