Светлоструйна и нежна
Недогаснаха светли желания в мрака
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини
от жаркостта на безумното мое сърце.
Дъх отпиват от бурите в мене
и текат във фонтан пак със цветни криле.
Не повяхнаха слънчеви, топли копнения,
устояли на хорската жажда за мъст...
Днес, загърбила болка и всички съмнения,
се прераждам във облик лазурен и чист.
Опростила на всички и за всичките грешки
аз не търся отплата. Имам само любов.
Имам думи, по-ценни от златото даже,
святи думи, които прераждат в живот.
Затова светлоструйна и нежна потичам
по ръба керемиден на този свой миг.
Не за друго, а защото пред себе си имам
цяла вечност вселенска и светла любов.
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини
от жаркостта на безумното мое сърце.
Дъх отпиват от бурите в мене
и текат във фонтан пак със цветни криле.
Не повяхнаха слънчеви, топли копнения,
устояли на хорската жажда за мъст...
Днес, загърбила болка и всички съмнения,
се прераждам във облик лазурен и чист.
Опростила на всички и за всичките грешки
аз не търся отплата. Имам само любов.
Имам думи, по-ценни от златото даже,
святи думи, които прераждат в живот.
Затова светлоструйна и нежна потичам
по ръба керемиден на този свой миг.
Не за друго, а защото пред себе си имам
цяла вечност вселенска и светла любов.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
