Светът е за двама
Обичам Земята, де всичко е двойно:
Съдбата. Пътеката. Тежкият кръст.
От суша нацепена или поройна
пръстта, зная, тук се завръща при пръст...
Златни кубета облаци гонят.
Отдавна отлитна ятото птиче.
Тук и светците напущат иконите
вятър да вдъхнат, да кажат: Обичам!
Кажи как се жали - във черно, във бяло?!
Кому ли е нужен този театър...
Само моето име умряло
ще нашепва скитникът вятър...
Само нечия мила къдрица
в плика с остаряло лепило...
Пепел не става Жар-птицата!
Светът е: Ще бъде! и било...
Ще ти напиша. Само слушай. Тихо, с душа.
Бяла коприна вече покрива полето.
Пара издишвам към прозореца на света,
правя снежен човек и гледам в очите детето...
Бял сняг за подарък. Даден е за пречистване...
На бялото всичко се вижда. Ясно е като бял ден.
Белият сняг разсъблича и чувства и мисли.
Душите летят. Има теб. Има мен.
С тебе говоря. Сърцето ти, чувам, прихлопва.
Сляти души... Тези мигове помни човек.
Пращам ти обич и дано да те стопли,
нищо че е студена земята, под пухкав елек...
© Красимир Дяков All rights reserved.
