Свински грип
Взе прасето ми да киха – Гого, лакомник голям.
Сложих му в храната билка, бързо се оправи сам.
Но го чул за миг съседът и нали е бил ченге,
до оградата приседнал, кой е там да разбере.
Може да съм скрил престъпник, може да съм трафикант –
емигранти да прехвърлям в овехтелия Трабант...
Тъй, унесен от догадки, неусетно е заспал,
но са зиме дните кратки, студ среднощен го сковал.
И настинал тъй жестоко, че добрал се с много труд
той при личния си доктор – шегаджия наш прочут.
– Грип е, – лекарят намигнал – я кажи сега дали
с повлекана си преспивал и си хванал свински грип?
Бай Иван отрекъл бурно и си тръгнал възмутен,
но у тях кошмар сънувал – спи до кашлящо прасе.
В сън присъдата си страшна чуло старото ченге:
– Имаш свински грип ужасен. Нелечим е, ще се мре!
Мятал се, изгарял в огън, виждал вещица с коса...
Сутринта, от гардероба дрехи взел за Оня свят.
И за седмица стопѝ се, безнадеждно заболя.
Гошката пък закръглѝ се, кочината отесня.
Тук по Коледа се коли, следва весела софра.
Да похапне с нас, помолих болния да донесат.
С вино гъсто, с мръвки тлъсти дядката се съживи.
По пътечката към къщи с песен тръгна си дори.
Тъй опасността отмина, но ще помним дълго, знам,
как за малко не почина – сам, от глупост, бай Иван.
А спаси го благородно, набедѐната свиня.
Тя пожертва се достойно и човекът оцеля.
© Димитър Дунеловски All rights reserved.
