Къде по пътя на човека,
безумен, пъстър, без утеха,
ще срещнеш свободата дива,
която век след век се свива,
сгушена в палати мрачни,
копнее за души невзрачни,
които да попари с писък,
защото знае, че е близък
мигът, когато ще я стигне,
като порой ще я застигне
неловка сянка, вик във мрака,
порой от думи ярки, жадни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up