Свобода или смърт
Къде по пътя на човека,
безумен, пъстър, без утеха,
ще срещнеш свободата дива,
която век след век се свива,
сгушена в палати мрачни,
копнее за души невзрачни,
които да попари с писък,
защото знае, че е близък
мигът, когато ще я стигне,
като порой ще я застигне
неловка сянка, вик във мрака,
порой от думи ярки, жадни,
готови да ядат и плюят,
да се редят и да танцуват
като златни пеперуди,
като цветни изумруди,
обречени на вечно слънце -
съдба небрежна, малко зрънце
в полето на съдбата тиха -
заспи, сънувай и мечтай
за този свят, за този рай,
защото чака те в морето бурно,
в едно пристанище лазурно,
което скрито е в вълните -
ще можеш ли, напред с рогите
да тръгнеш в вярната посока,
или, изгубил се, без вопъл
ще стихнеш в вечната си сянка...
Къде си, кой си, приготви се
за път неспирен през звездите
и за небрежни битки смели -
със теб, със мен, със всички
по слънчевия път поели.
© Нико Ников All rights reserved.
пак от личен опит ти говоря ... та не е оправдание това - така се е изляло ... сега ти идват първосигнални елемнтарни сглобки от думи ... които не знам защо трябва ние да четем... но пък не върви аз това да го казвам ... 99 процента от нещата си съм ги писал на един дъх... тренинг, трябва, тренинг... не върви наистина аз да ти ги обяснявам тея неща
