Не свършиха ли вече
пустите пирони?
Ръждясваха все повече и повече.
Някой бе ги захвърлил навън
нарочно да попиват влагата.
А нали и напоследък все валеше...
Хайде, не чакай, забивай ги, моля!
Но само един по един!
Не там, а тук - във сърцето ми.
За да ги усетя по-силно, за Бога!
Че вкупом, по много - не може!
Ръката трепери, нали? ...