...Свободен
Не свършиха ли вече
пустите пирони?
Ръждясваха все повече и повече.
Някой бе ги захвърлил навън
нарочно да попиват влагата.
А нали и напоследък все валеше...
Хайде, не чакай, забивай ги, моля!
Но само един по един!
Не там, а тук - във сърцето ми.
За да ги усетя по-силно, за Бога!
Че вкупом, по много - не може!
Ръката трепери, нали?
А казваш, че си бил непукист.
Давай! Дори ще помогна.
Процеди и последните кървави вопли,
а после...
Обърни се само, и тръгни.
... Свободен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
