Облак дим, отровен,
газ убийствен.
Живеем днес,
но живот ли е това?
Тъпче, мачка,
всеки.
Любов,
няма любов,
ни любов към любима,
към родина,
към семейство,
ни към близки,
приятели дори.
Днес изчезва и любов към живота.
Апатия, носталгия,
живеем в нихилизъм,
в деструктивен свят,
губим днес ценности,
които да ни движат,
моторът на живота не работи,
двигател на света.
© Ивайло All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
