Jul 14, 2006, 3:30 PM

СВЯТ ЗА ДВАМА

  Poetry
972 0 0
   
     Мисля си, къде е той?
     Защо самотна е нощта?
     Нужен си ми, знай това,
     знай, без тебе ще умра!

     Давам всичко аз за теб,
     без да мисля занапред.
     Всичко с теб ще изживея,
     в добро и лошо ще те грея,
     с обич топла и неземна,
     обич земна, обич нежна!

     В мен бушува дива страст,
     викаща те, не за час.
     Любовта си аз ти давам
     и за миг не съжалявам,
     че не винаги сме двама,
     но сърцето лудо не забравя,
     че обича само теб,
     че самотно е без ТЕБ!

     Искам границите да премахна
     на любовта си непонятна.
     С тебе чувствам се прекрасно!
     Мисля, че личи ми ясно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дори Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...