СВЯТ ЗА ДВАМА
Не си го искал, знам, така,
но тъй животът се е стекъл,
като не си намерил обич у дома,
на чуждите жени си се обрекъл.
Научил си се думите да ваеш,
слова красиви да редиш.
Илюзии безбройни да даряваш
във свят измислен и лъжлив.
При теб те идват и си заминават,
една след друга, ден след ден,
но дълбоко пустошта остава,
животът ти е все така студен.
Така дойде и моят ред
в обятията твои да се сгуша,
но някак си не исках, не,
да знам какъв си - то сърце не слуша.
Прииска ми се нещо да ти дам,
такова друго, по-различно,
да се почувстваш истински желан,
да наречеш го "свое" щастието чуждо.
Сега ти казвам - вярвай ми, ела,
най-чудната страна да ти покажа,
където жива е все още любовта,
светът е истински, когато е за двама.
© Жанет Велкова All rights reserved.
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>