Звън
Звън
Чух силен звън,
дълбок, мокър, широк дрън...
Градска мобилност
в тази неподвижност.
Катери се нагоре и целува,
отгоре надолу в небето одеяло.
Грухти любов незнайна
и ехти шум потаен
из рекичка и полянка
в къщичка цветна полусъборена.
Изгради я наново,
прозявай се свободно,
тъпчи на място,
чуруликай все едно....
Ох, каква скука в безкрая!
Ох, безкрая не е безкраен!
По пижама бродя сред вампири,
следвам само мойте дири,
но те съвпадат с нечии други.
Това аз ли бях или сънища?
Може би дълбоки и непознати,
блато и непозната лудост,
но от лудост всеки има нужда.
Как да поумнее в тоя безумен свят
и да прогледне, отвсякъде обвит в мрак?
Мъгла, мъгла шири се в главата.
А над главата – празна тенджера
с развалена рибена супа забравена от вчера.
А вчера вероятно е година,
а годината навярно трилион години.
Времето безмерно е и спряло, движи се
напред-назад и назад-напред на място.
Звън навън, дрън, бръм!
© Кух Пън All rights reserved.
Освен това идеята беше ти да копаш, ама пак намери лесното - опитваш се мен да ме впрегнеш 
