Н.Д.В.А.
Нима не виждаш, че живеем в сън,
за време безвъзвратно отлетяло.
И няма да намерим път навън -
не можем да започнем отначало.
Докога ще се преструваме на живи?
Още колко ще отричаме смъртта?
Отново искаме да сме щастливи,
предпазени от ледената самота.
А нейде в гробове отдалечени,
телата ни заровени лежат.
Ръцете ни, мъртвешки вкочанени,
отново няма да се съберат.
© Михаил Костов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
