Събуди се (пак някакви умрелости)
Н.Д.В.А.
Нима не виждаш, че живеем в сън,
за време безвъзвратно отлетяло.
И няма да намерим път навън -
не можем да започнем отначало.
Докога ще се преструваме на живи?
Още колко ще отричаме смъртта?
Отново искаме да сме щастливи,
предпазени от ледената самота.
А нейде в гробове отдалечени,
телата ни заровени лежат.
Ръцете ни, мъртвешки вкочанени,
отново няма да се съберат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Костов Все права защищены
